Благороден елен

Благородният елен е разпространен из цяла Западна, Централна и Средна Европа и в европейската част на Съветския съюз - Кавказ, Крим и Централна и Източна Азия и др. У нас през XVIII и XIX в. успоредно с изсичането на горите той е бил поголовно унищожен и само благодарение на изкуственото му разселване сега се среща в цялата страна в Стара планина, Средна гора, Странджа, Родопите, Рила, Сакар, Осогово, из горите на Добруджа, Лудогорието и др. Той предпочита високостъблените широколистни и смесени гори, в които има обилен подлес от меки и широколистни дървета и храсти. В иглолистните се задържа, кагото подлесът е богат с широколистни видове.

Благородният елен е вторият по големина от европейските елени. При мъжките, наречени рогачи, дължината на тялото е средно 250 см, височината при холката е около 152 см, а средното тегло е 235 кг. Женските (кошути) са по-дребни.

През лятото козината на благородния елен е къса и червеникавокафява, през зимата потъмнява до сивокафява. Малките еленчета са с петниста козина и често лежат на земята, така че са много трудно забележими.

Рогата на благородния елен са импозантни – достигат до 91 см и тежат до 3 кг всеки. Сменят се всяка година. Опашното огледало е жълтеникаво.

Този царствен вид е активен привечер, през нощта и рано сутрин. Обича да се търкаля в тинята. Извън периода на разгонване, мъжките образуват малки групи. Кошутите с рожбите си живеят на отделни немногобройни стада.

В древността благородният елен е бил смятан за помощник на шаманите – съществуват много негови изображения и пластики в пещери, скални навеси и даже в църкви от Средновековието. Според легендите веднъж в годината – на празника Свети Константин и Елена, той сам идвал при хората, за да бъде принесен в жертва.