Папагалът,като домашно животно

Папагалът, който се отглежда като домашен любимец е нещо средно между диво и питомно животно. Живеейки в домовете на хората, папагалът развива едновременно езикови и социални умения. Неговото поведение е генетично програмирано и присъствието на папагал - домашен любимец в дома е равносилно на добавянето на нов член в семейството.

Тези папагали могат да ни говорят разбираемо (понякога дори преди да се научат да се хранят самостоятелно), да ни пленяват със своите брилянтни цветове, да ни изумяват с техните акробатични умения и да ни забавляват с техните непредвидими лудории. Папагалите домашни любимци, често предпочитат компанията на хората пред тази на други папагали. Това доказва, че папагалите - компаньони са екзотично, неопитомени птици, които демонстрират диви инстинкти, които обикновено не се срещат при другите видове домашни любимци.

Точно тази им пламтяща независимост прави папагала завладяващ компаньон (Известен е случая с амазонския папагал на Андрю Джаксън, който бил изгонен от погребението на президент, заради лош език). Въпреки, че това поведение на папагалите основно цели да впечатли хората, често те го правят и заради собствено удовлетворение. Поведението на папагалите компаньони наподобява човешкото поведение в най-голяма степен в сравнение с другите домашни любимци.

Развитието на науката за промяна на поведението и дресура на папагали компаньони е сравнително нова, като за първи път е описана и практикувана от Крис Дейвис през 1974 година. Основните принципи в тренирането на поведението на съвременните папагали като: насоки и примери за поведение и сътрудничество; награди за подходящо поведение и правилно държане в домашните условия могат да поддържат приемливо отношение на папагала към човека. Както при кучетата, ранните и търпеливи тренировки ще намалят нежеланите инстинктивни реакции на папагала компаньон. Без постоянната подкрепа на това желано поведение, папагала – компаньон ще се върне към инстинктивните си диви реакции и поведение. Инстинктите в папагалите са се създавали в продължение на хиляди поколения, придобивайки умения за оцеляване в дивия свят.

Дивият папагал трябва да придобие разнообразен асортимент от транспортни и комуникативни умения, както следва:

- трябва да умеят да различават добрата храна от отровната такава;
- умения да защитават територия;
- умения за различаване и избягване на хищници;
- умения за намиране на безопасна вода;
- как да открие семейството си, когато се отдели от тях;
- умения за чифтосване и отглеждане на малки;
- предаване на описаните вече умения на безпомощните си малки папагалчета;
- умения за оценка на хранителните запаси на дадена територия и избирането на подходящо място за гнездо.

Този голям набор от умения е доста различен от нужните за оцеляване в хола. Някой папагали се чувстват добре в условията на хола в къщи, а други не.
Не трябва да забравяте, че големите папагали живеят дълго и дори една ваша нова придобивка, която затруднява съществуването и комфорта на папагала може да го превърне от домашен любимец в непоносима птица.

БУХАЛ

Бухалът се среща  в  обширни територии от Европа и Азия  в стари широколистни и иглолистни гори, степи, полупустини, влажни низини и сухи скалисти терени. Бухалът е нощна птица. През деня спи или дреме неподвижен, а нощно време тръгва на лов. Силното зрение, якият клюн и острите нокти са сигурното му оръжие.

Окраската му е ръждивокафява, с жълти оттенъци и черни петна по корема. Клюнът е черен. Очите са жълточервени. Отстрани на главата му стърчат снопчета пера, сякаш малки ушички. Краката му са здрави, отчасти покрити с перушина. Има свиреп вид на хищна, граблива птица.

Перушината на бухала е мека и когато лети, той не издава почти никакъв звук. Затова напада жертвите си с изненада и ги убива с няколко удара на здравия си клюн. Плячката доразкъсва с яките нокти на краката. През деня бухалите са безпомощни. Затова се крият. Те не виждат на светло, но чуват добре.

Бухалът ловува най-разнообразни животни. Сърни, елени, лосове, мишки, жаби,  лисици, златки, насекоми, най-често бръмбари, дори раци и риба. Особено обича таралежи и змии.  Напада и черни и степни порове, прилепи.

Брачният период започва през февруари. Гнезди в скални пукнатини и надвеси на земята и рядко в хралупи на дървета. В края на март снася от 2 до 4 яйца на интервал от 2 до 4 дни. Мътенето продължава 35 дни. Затова излюпените  малки са с различна възраст. Рядко храната стига за всичките, особено ако са 5 или 6. Тогава най-едрите бухалчета разкъсват и изяждат по-малките.

При излюпването си малките са покрити с бял пух, очите им са затворени. Майката не ги напуска около един месец. През това време мъжкият осигурява храна за цялото семейство.

Премине ли този срок, женската също започва да участва в лова, понеже нараства апетитът на малките. Малките започват да летят през юли. Младите бухали стават полово зрели на втората година.

Мини зайче

Мини-зайчето, още наричано зайче-джудже или домашно зайче става все по-популярен домашен любимец в България и може да се намери в много от зоомагазините в страната, на цени от порядъка на 30-40лв. То живее между 5 и 15 години, като най-често достига възраст под 10 години. Като цяло по-малките зайчета живеят по-кратко.

Не изисква прекалени грижи. Достатъчно е да му обръщате внимание сутрин и вечер. Не вдига шум като кучетата и котките, поради което е подходящ домашен любимец и за апартамент. Обича хората, да тича и си играе около вас, въпреки че противно на желанията ви може да не се чувства най-добре да го държите в ръце. За съжаление съжителството на зайчето с малки деца често завършва със сериозни проблеми за зайчето, тъй като децата не са достатъчно внимателни към него.

Може да живее и само, въпреки че с още едно и дори две зайчета би се чувствало по-добре. Може да съжителства и с животни от вида на хамстерите, но по-едри животни като кучета и котки, дори и да не го нападат, може да му причинят силен стрес от уплаха.

Храната на зайчетата трябва да бъде свежа, а зелената храна по възможност с наситен зелен цвят. Задължително трябва да съдържа зелена трева и зеленчуци, но може да се добавят и плодове. Тревата (сеното) е изключително важна за храносмилането на зайчето. Дори и да не е прясна, тя трябва да е зелена и да не съдържа твърди сухи сламки. Всекидневно е желателно зеленчуците който му се предлагат да са богати на витамин А. Добре е да се измиват и ако са съвсем пресни да престоят поне няколко часа, за да не му раздразнят стомаха.

Готовата храна за зайци не е популярна като тази за кучета и котки, но се намира и на българския пазар, включително и трева в торбички. Може да я набавяте и от гастронома или пазара. Когато се пристрастите към зайчето и имате къде може и сами да си отглеждате тревата.

Трябва да се внимава за отровна храна. Не се осланяйте на зайчето да разпознае, коя храна е отровна за него. За малките зайчета до 7 седмици е желателно да сучат и мляко от майките си.

Зелената трева е жизнено важна за храносмилането на зайчето и може да съдържа:

· люцерна

· детелина

· зелен неузрял овес

· други

Зеленчуците, най-подходящи за зайчето са:

· моркови - най-добре да се дават с тревата над тях, която да е свежа

· магданоз - пресен, тъмнозелен

· броколи

· целина

· тъмно зелени чушки

· зелен боб, само шушулките

· листа от ягоди

· листа от репички

· спанак, но не в големи количества - натрупването му в организма може да има токсично действие


Подходящи плодове за зайчето са:

· ябълки - но трябва да се отстраняват дръжките и семките, считани за отровни

· пъпеши

· сливи

· круши

· малини и къпини

· сладки плодове като банани и грозде е по-добре да се избягват

Как да опазите здравето на зайчето!

Отровните храни за зайчетата са изключително много. По-добре избягвайте да му давате каквото и да е, за което не сте сигурни. Запомнете да изчиствате дръжки и семки от плодовете. Храната да е прясна, свежа и зелена.

· Зайчетата не издържат на голяма топлина - за целта през топлите месеци може да им мокрите ушите, тъй като те се охлаждат през тях, да им постеляте мокри постелки, слагате лед във водата или направо замразени пластмасови шишета с вода, да ги държите на проветриво място и т.н.

· Зайчетата сменят козината си на всеки 3 месеца в различна степен. При това те трябва да бъдат редовно сресвани и излишните косми отстранявани. Те имат навика сами да се четкат и поглъщат космите си, поради което е и важно да ядат прясна трева за да могат да ги изхвърлят. Зайчетата не се къпят цели, защото може да получат стрес, но може да се мият отделни части от тялото им.

· Зъбите на зайчетата растат постоянно и могат да израснат твърде много или да се изкривят, което е по-типично за предните им зъби, при което трябва да се заведат на ветеринар да им ги подреже.

· Мини зайчетата имат много лек и крехък скелет и трябва да се пазят от удари

Кастрация - желателно е в периода на половото им съзряване между 4 и 6 месеца зайчетата да бъдат кастрирани от ветеринар. По-късната кастрация на 6 месеца крие по-малък риск за операцията, като след навършаване на 6 години операцията също не е желателна. Кастрацията помага на зайчетата да са по-здрави. По този начин може да отглеждате заедно и разнополови зайчета. Имайте също в предвид, че размножаването на зайчетата при домашни условия е трудно и нежелателно.

Бял Щъркел

Белият щъркел е от семейство Щъркелови. Той е широкоразпространен, размножава се в топлата част на Европа. Белият щъркел е мигрираща птица и зимува в Африка. Белият щъркел е голяма птица, висока 1 м. с 2 м. размах на крилата.Тегло 2.3 до 4.5 кг. Тя е изцяло бяла, с изключение на черните пера по крилата, и червените клюн и крака. Ходи бавно и стабилно по земята.

Както всички щъркели, лети с източен врат. Размножава се в отворени селскостопански области с достъп до мочурливи блата. Изгражда гнездо от пръчки в дървета, на сгради, или на специални платформи. Тъй като е смятан за птица на късмета, не е преследван, и гнезди близо до човешките селища.

В южна Европа, гнездата на щъркелите могат да често бъдат видени на църкви и други здания. Често оформя малки колонии. Белия щъркел се храни главно с  жаби и големи насекоми, но също и млади птици, гущери и гризачи.

Този щъркел е почти тих с изключение на шумното тракане с клюн, когато възрастни индивиди се срещат при гнездото.

Щъркелите се събират с партньора си за цял живот. Първи на мястото за гнездене пристига мъжкия - през февруари или март. Когато дойде и женската, заедно ремонтират старото си гнездо. На някои места с годините гнездата могат се разраснат до 2 метра в диаметър.
Женската снася от две до пет бели яйца, които двамата родители мътят около месец.

Когато се излюпят, пиленцата са покрити с къса бяла перушина, която сменят още на осмия ден. За разлика от мълчаливите си родители малките са доста ревливи и подсвирват, мрънкат и тракат с човки всеки път, когато се почувстват гладни - а това е по всяко време, когато са будни.

Родителите носят храна и им я оставят на края на гнездото. В устата бебетата получават само вода. Два месеца след излюпването малките вече изпробват крилете си в първи полет, придружени от внимателните им родители, които ги учат да ловуват и да се пазят от опасности.

Скоро след първия полет малките, които всъщност вече изцяло приличат на родителите си, се чувстват напълно уверени и напускат завинаги гнездото. След още месец те се присъединяват към ятото.